-
1 единствен
еди́нствен прил. 1. ( само един) einzig, Einzel-; 2. ( само дадения) einzig; 3. ( уникален) einzigartig, einmalig, unikal; единствено дете Einzelkind n; Нещо е единствено по рода си Etw. ist einzigartrig, einmalig; единственото, което искам от теб, е... Das Einzige, was ich von dir verlange, ist, … език. единствено число Singular m.
Перевод: с болгарского на все языки
со всех языков на болгарский- Со всех языков на:
- Болгарский
- С болгарского на:
- Немецкий